На колко години всъщност е Асеновград

Автор: Никола Филипов

Тзи година Асеновград чества 80 години от последното си официално преименуване от Станимака, което е станало с Указ №2820 на Министерския съвет от 14 август 1934 г. Но… нарочно употребявам думата „последното“, защото преди това е имало още няколко такива.
Нека направим една ретроспекция на името на града от възникването му до днешни времена.

Легендата за български произход на името Станимака от „Стани, майко“ се оказва, че не е измислена през ХІХ век във връзка със засилилите се борби между гръкомани и българи, а е съществувала векове преди това. Защото роденият и израснал в Асеновград доктор по филология Мартилос Апостолидис в своята кратка история на Станимака, издадена в Атина през 1929 г., споменава, че тази легенда е била оспорвана още през 1793 г. от изследователя доктор Анастасий Левкиас. Той също е от станимашко потекло - неговият баща Георгиади Левкиас е роден в родопския град.

Според споменатата българска легенда, когато населеното място било обсадено от турците, българският владетел извикал: „Стани, майко (да бягаме!)“ и от този израз  произлязло и името на града.
В книгата си за историята на Станимака доктор Мартилос Апостолидис приема тезата на Левкиас, че името Станимака произлизало от гръцките думи „Истиеон махи (сражение на истиейците)“, които се слели като Истиеомахия и през Стеомахия се превърнали в Стенимахос и Станимака.

С тази дълга история на преобразуване Левкиас цели да обоснове едновременно и предположението си, че градът е основан от истиейците, които били гръцки колонисти с произход от Атина. Около три хиляди от тях прехвърлили Родопа планина през пети век преди новата ера и след победоносно сражение се настанили по тези места, като дали и  името на града.

Това обяснение се приема и от Георгиос Цукалас, пловдивски учител и изследовател, който посочва като доказателство изкопаната в града през ХІХ век част от мраморна плоча с конник и повреден надпис, в която се откроява и думата „Истиеон“. Към настоящия момент изследователите смятат, че името Станимака произхожда от средновековното гръцко „стеномахос“, което се превежда като тесен проход или теснобранство.

В студията си „Асеновград в миналото" Николай Хайтов пише, че за пръв път се говори за преименуване на Станимака в Асеновград през 1901 г., като през май същата година в заповед с номер 172 за уволнението на доктор Доксиади е употребено името Асеновград.
В списание „Родина" от юни 1900 г. обаче Т. И. Бъчваров в своя статия описва подробности относно възстановяването на Асеновия надпис и първото преименуване на Станимака в Асеновград, което е станало още през май 1900 г.

През юли 1883 г., когато разбират, че надписът на крепостта край града е свързан пряко с българската история и българското минало на този край, по нареждане на тогавашния кмет - гръкомана Атанас Епитропу, той е унищожен чрез изчукване.
Пръв алармира за унищожения артефакт доктор Константин Иречек, който през 1888 г. посещава крепостта с делегация и намира надписа прясно изчукан.

По този повод той отбелязва: „Мен се падна злата участ да намеря, че сега, след Освобождението на България, е бил унищожен от една безбожна ръка. Със собствените си очи се уверих докъде може да стигне гръцкият фанатизъм в борбата с българщината… В последно време бяха дохождали мнозина да видят тази българска старина: това види се е разгневило някои прекалени гръцки патриоти от Станимака и те решили да затрият тази диря на българското царствуване… По времето, в което е извършено окъртването – юли 1883 г., в което време Епитропов е бил Станимашки кмет, можем да заключим върху кого пада най-голямата отговорност“.

Иречек неслучайно пише фамилията на кмета завършваща на „-ов” – Епитропов. Защото макар и известен като гръка Епитропу, този човек няма гръцка кръв, а е роден в съседното българско село Лясково. За този му произход има достатъчно свидетелства в Пловдивския държавен архив.
Разбира се, гърците не признават това свое пъклено дело. Мартилос Апостолидис в своята история на Станимака дори пише, че това изчукване е вероятно дело на някой българин – овчар, който скучаел и нямало какво друго да прави (!?).

Надписът обаче е бил копиран, рисуван и публикуван многократно в различни списания и вестници. Пръв го обнародва френският лекар и пътешественик Пол Люкас още през 1706 г. Сетне надписът е преписван и публикуван в цариградското списание „Гайда“ от П. Р. Славейков през 1864 г., във вестник „Македония“ в 1868 г., във вестник „Марица“ в Пловдив два пъти - през 1873 г. от Шафарик и на 7 април 1881 г. от Душанов. Публикуван е дори в „Московские ведомости“ от руския професор В. Качановски.
В книгата си „Асеновград в миналото" Хайтов споменава, че възстановяването на надписа е извършено през 1899 г. под ръководството на Васил Златарски.

В цитираната по-горе статия Т. Бъчваров дава следните пояснения: „Миналата 1899 г. запасният полковник Токлужанов и запасният санитарен кап. д-р Ничков посетили крепостта и въодушевлени от мисълта да запазят българската старина и популяризират туй, което враговете на българизма искали да изчезне безследно, туриха инициативата и възложиха изпълнението на офицерите от 21 п. Средногорски полк во главе с командиря г-н полковник Г. Абаджиев, който след надлежно разрешение се нагърби с другарите офицери за изпълнение възложеното му, което отчасти е изпълнено с възобновлението и тържествено откриване надписа на цар Асена".

Надписът бива възстановен през 1899 г. под ръководството на Васил Златарски според оригиналните му преписи. Вероятно се е ползвал преписът, копиран с въглен от възрожденеца Стоян Джансъзов, който е родом от село Патриарх Евтимиево и е бил учител в Станимака. Според йеромонах Никифор Стоянов, именно той е изпратил препис на П. Р. Славейков за публикуване.

Тъй като надписът е възстановен на скалата под някогашния старинен текст, то и сега си личи предишното му място с грапаво изчуканата скала, така както го заварил Иречек – един паметник или по-точно спомен за унищожаването му.
На 11 май (стар стил) 1900 г. по случай празника на славянските просветители Кирил и Методий възобновеният надпис бива тържествено открит. Въпреки дъждовното време, пътят от града до крепостта е бил препълнен с народ.

Платното от надписа снема пловдивският епископ Антим Бригалнички. Свещеник В. Димитров държи патриотична реч, част от която е включена в цитираната вече  публикация на Т. Бъчваров.


В категории: Горещи новини