Дълги и къси, едноцветни и шарени, бели, сини, червени, жълти, на точки, карета, кръгчета, квадрати, рисунки и надписи, вратовръзките са неотменна част от облеклото вече не само на мъжете. Някои по-заможни господа дори имат навика да колекционират вратовръзки, както други събират марки, календарчета или салфетки. Без значение дали е маркова или не, вратовръзката е стилен аксесоар, който не бива да се пренебрегва.

------------

Най-ранният вариант на вратовръзката е бил открит в мавзолея на първия китайски император Циншъ Хуанди, погребан през 210 г. пр. Хр. Понеже ужасно се страхувал от смъртта, императорът искал да посече цялата си армия, за да го придружи на другия свят. Вместо това неговите велможи го посъветвали да направи модели на войници в естествени размери, които да вземе със себе си. Резултатът бил едно от чудесата на древния свят. Изкопана през 1974 г. близо до древната столица Сиан, гробницата съдържала 7500 изумителни глинени фигури на прочутите бойци на императора. Легиони от офицери, войници, стрелци и конници стоели на стража край императорския саркофаг. Всяка фигура се различавала от другите с изключение на един малък детайл - всички носели на вратовете си специални шалове. Историците недоумяват, понеже китайците по принцип не носели подобни аксесоари. Коприната била символ на лукс и благосъстояние. Тя показва каква голяма чест е отдавал Циншъ Хуанди на своите войници.

През 113 г. от н. е. един от най-великите римски императори - военният гений Траян, издигнал мраморен паметник, за да отбележи триумфалната си победа над даките, живели в днешна Румъния. 2500-те фигури в цял ръст носят три различни вида шалове. Сред тях е и по-късата версия на съвременната вратовръзка - шал, увит около врата и затъкнат в бронята, както и нещо подобно на носна кърпа, напомняща каубойските "банданас". Докато римските оратори често носели шалове, за да си топлят гърлото, войниците не покривали вратовете си. Всъщност Хораций и Сенека пишат, че



само женствените мъже носели шалове



Историците смятат, че при римските легионери причините са същите като в Китай. Добрите бойци трябвало да бъдат отличени по някакъв начин. А легионерите били толкова добри войници, че обвиненията в женственост изобщо не им прилягали.

Кралят-Слънце Луи XIV бил заинтригуван от цветните копринени кърпи, които хърватските военни наемници носели около вратовете си. През 1660 г. те били приети в кралския двор, за да може владетелят да им благодари за извоюваната победа над Хабсбургите. Много експерти са на мнение, че френската дума за вратовръзка -



крават, е преиначен вариант на думата "хърват"



Тази версия за произхода на вратовръзката е правдоподобна, понеже френските крале действително поддържали елитен полк от хърватски наемници до Френската революция през 1789 г.

Според други изследователи думата "крават" произлиза от турската дума "кирабакс" или от унгарската "корбакс" - и двете означаващи "камшик" или "дълъг, тънък предмет". Тези изследователи освен това са установили, че думата "крават" се появила във френския език, преди хърватите да станат част от френската армия.

Едно е сигурно - претендиращите за елегантност френски царедворци и военни веднага започнали да копират стила на хърватите. Обикновените войници украсявали вратовете си с дантела, докато офицерите можели да си позволят муселин или коприна, извезани по края с фина бродерия. Дори бедните носели памучни вратовръзки.

През 1660 г. крал Чарлз II се върнал в Англия и си възстановил трона, отнет му по време на пуританската революция. След 9 години изгнаничество аристократите се стекли обратно в Англия, носейки със себе си страстта към удоволствия от европейските дворове. Уморена от войната и от строгостта, наложена от Оливър Кромуел, Англия просто искала да се забавлява. Хазарт, пиене, музика, танци, събирания, театър, шикозни дрехи, внушителни перуки и разбира се, нова вратовръзка мълниеносно завладели страната.

Няколко години преди Бо Брумел, който диктувал модата през 1XIX в., да сложи вратовръзка, това направил професионалният борец Джем Белчер. Той носел синя копринена "бандана" на големи бели петна. Съвсем скоро хиляди млади мъже от работническата класа си сложили цветни "банданас". Така те приели мода, вече разпространена в Америка.



Думата "бандана", която означава шарена носна кърпа,



произлиза от санскритската дума "бандхна" или "бандхана" - и двете значещи "връзвам". Този тип първи вратовръзки били внесени от Индия някъде около 1700 г. Оригиналните "банданас" се правели от коприна и се предлагали във всевъзможни разцветки. Нещо обичайно били комбинациите от червено, синьо, зелено, кафяво, черно и бяло, розово и жълто. Някои по-ексцентрични мъжаги пък предпочитали кърпите им да са ръчно изрисувани с цветя и очи на птици.

Световноизвестните каубои, покорили американския Запад, носели червени или сини кърпи, които предпазвали лицата им от огромното количество прах, вдигано от стадата. Бандитите също използвали "банданас", за да скрият самоличността си. Съвременните каубои, въпреки че вече не прекарват коне и говеда през Дивия Запад, не пропускат да си сложат шарената кърпа, особено когато ходят на типичните за тази част на САЩ забавления и танци.

Добре облеченият мъж, който живее в града, трябва да носи семпли, функционални и не прекалено ексцентрични дрехи, съветва Брайън "Бо" Брумел в началото на XIX в. Той заклеймил така типичното до осемнайсетото столетие жабо. Неговото строго тъмносиво палто, бежови панталони и жилетка, черни ботуши и чисто бяло шалче преминали прага на XX в. във вида на днешния тъмен официален костюм и бяла риза. Особено непреклонен бил Брумел, що се отнася до белотата на вратовръзките. Докато обикалял из парка, из различните клубове и уважавани домове, модният франт се прибирал вкъщи и сменял вратовръзката си поне три пъти дневно. Семплата елегантност на Брумел била възприета от мало и голямо - от работниците до неговия личен приятел принц-регента, който по-късно става крал Джордж IV. За първи път по-бедните мъже, които се надявали да влязат в света на висшето общество, можели лесно да имитират аристократите.

Папийонката води началото си от френското жабо - помпозна дантелена приумица, широко разпространена в Европа и най-вече във Франция през XVII в. През XVIII и XIX в. обаче папийонки вече се правели от всякакви материали и във всевъзможни стилове. Белите се смятали за официални, а всички други цветове ставали за всякакви случаи. През XIX в. например ирландските преселници в Америка предпочитали да се декорират с кафяви, зелени или червени папийонки.



Световната популярност на черната папийонка



датира от 1886 г., когато Пиер Лорилард V изобретил тукседото като алтернатива на фрака, носен с бяла папийонка. Новото вечерно сако приело името си от курорта Тукседо Парк в Ню Йорк, където било облечено за първи път. Сега черната папийонка и тукседо са стандартните одежди за гимназиални церемонии и на сватби. Бизнесмените обаче отдавна са изоставили папийонката, защото се връзва доста трудно, пък и трябва да пасва на размера на яката.

Въпреки че жените никога не са пропускали да украсят вратовете си, те не се осмелявали да сложат вратовръзка до началото на XIX в. Дамската версия на този традиционно мъжки аксесоар започнал да се появява върху вратовете на "нежния пол" заедно с по-спортни дрехи, подходящи за каране на колело, пързаляне, излети и разходки с лодка. Пионерката на движението за практично облекло, англичанката Амелия Блумър, изобретила дългите, широки дамски панталони, които носят нейното име. С тях обаче вървяла и хубавата дамска вратовръзка. През Първата световна война жените, предпочитащи панталони и вратовръзки, станали много повече. Милиони жени се стекли в офисите и фабриките, за да заместят мъжете, синовете или бащите си, които воювали на фронта.



Това наложило и един по-мъжки стил на обличане,



който бил хем по-практичен и удобен, хем символизирал еманципацията на дамите.

С все по-бурното развитие на масмедиите знаменитости като спортисти, филмови звезди и популярни певци дали началото на множество различни тенденции в модата на вратовръзки и папийонки. Хъмфри Богарт обичал да излага на показ многобройните си папийонки, Елвис Пресли пък имал навика да слага старомодни кърпи. Сега добре подбраната вратовръзка илюстрира стил и вкус независимо от възрастта или социалното положение на този, който я носи.



Текст за снимки в БТА фото:

necktie - Когато са в училище, момичетата понякога са задължени да носят вратовръзки.



necktie 1 - Някогашният вариант на вратовръзката е била черната панделка. Може би от нея произлиза и папийонката.



necktie 2 - В определени случаи вратовръзката може и много да стиска.



necktie 4 - (По-добре да се пусне без текст)!!!